Личен блог на Борислав Арапчев

 



Егото – мрачният господар

0000-00-00 00:00:00 / 2012-02-12 00:00:00
Начало / Живот


Вчера е починала Уитни Хюстън. 

 
Днес прочетохме за това, жена ми се разстрои доста, сега слуша песните й и плаче. 
На мен също ми е тъжно. 
 
Кой ли не е отраснал с песните й! На тях е танцувал, обичал, мечтал....
 
Но си мисля и за друго .... защо все така става ....
 
Преди време Майкъл Джексън ни напусна, търсейки  утеха в лекарства и измамна реалност. Уитни също беше станала роб на наркотици, хапчета и алкохол. 
Други, също някога велики звезди, сега са в подобна ситуация.
 
Ами, егото, приятели,  е виновно според мен. 
 
Приятно е и е лесно, когато си известен, богат, успешен, уважаван. Да, те са постигнали това с труд, за това спор няма. 
 
Имат талант, усещаме го по настръхналата си кожа, когато слушаме изкуството им.
 
Но, по дяволите, никой не ги е научил да са мъдри и щастливи, когато паднат към дъното, когато ги измести ново поколение успешни, модерни и известни звезди. 
 
Родителите им не са ги учили да озаптяват егото, а само да го хранят – и то иска конкурси, класации, медали, концерти, и дълги, дълги ръкопляскания. Ти летиш, чувстваш се Бог, окрилен, високо, велик.... 
 
А после – след години ...  Няма продажби, няма известност, няма интерес ... Защото животът лъкатуши, ту нагоре, ту надолу. И човек трябва да умее и да печели, и да губи. По мъжки, дори и да е жена. 
 
И човек посърва... търси изкуствени заместители, които ще го направят щастлив, велик... без да усеща, че той и така е велик, стойностен, Божествен.... но не изглежда така бляскаво. 
 
Дънов казва: Когато хвалят светеца – той е щастлив, когато го обиждат – той е щастлив. Когато светецът има пари - той е щастлив, когато няма – той е щастлив.  
Да, правилно усетихте, светецът не се влияе от външните фактори. Не му е нужна оценката на околните. И Дънов казва – всеки от нас един ден ще стане светец!
Но колкото по-рано разберем това и започнем да  работим върху себе си в тази посока – по-добре. 
 
В западното общество се стимулира съревнованието, конкурентността, и всеки се стреми да бъде първи. Децата от малки ги учат да се надпреварват, да стават лидери, да са успешни на всяка цена. 
 
Отново егото на човека е на първо място. Но то е лош господар. 
 
Колкото и да си успешен и велик, ти не може винаги да си такъв, или пък не във всичко. 
И неизбежно идва моментът на падането. За човека, усмирил себе си, това не е трагедия. 
 
Той знае, че възходът и падението са само две външни черти на една уникална и постоянна вътрешна същност. 
 
Знаете за Христос – влиза в Ерусалим, под викове „Осанна, сине Давидов!”. Само след седмица същите хора ще викат „Разпни го!”. И той без злоба и агресия ще преживее това, знаейки истината отвътре.   
Ето това е преходът и непостоянството на тълпата, която бързо се насища, бързо й омръзва и търси нови играчки. 
 
Помнете това! 
 
Егото също е добър слуга, но лош господар! 
 
За завършек една мисъл на Ошо (човек на източната цивилизация) е достатъчна. 
 

Животът е дар от съществуванието. Научи се да му се радваш! Наслаждавай се в него! Танцувай с дърветата, танцувай със звездите. Люби без ревност. Живей, без да се състезаваш. Приеми всеки, без да съдиш.

Ошо
 




Разгледано: 1619 пъти.


ВИДЕО:




Още от категория:
Живот


• Българският път
• С този народ, с този дух, ще продължим напред
• Истинската Зелена сделка
• Това не може да са български управници
• Един ден като си отидем
• Проблемът с дигитализацията при децата
• Ами не, не е куул. И фън не е.
• Завръщане в селото
• Глобализмът няма да успее
• Данните