На юг е горещо!

Не, няма да плачете на този филм.

Ще ви трябва пакет кърпички, защото ще хлипате като малко дете през по-голямата част от филма. Но само ако е докоснал сърцето ви. 

Но и не малко пъти ще се смеете. 

Става въпрос за филма Южнячки / The Help /. 

Филм за расовите предразсъдъци, тежките съдби, огромното лицемерие, човечността и липсата на такава. 

Филм за малките случки и големите събития, мъдър, трогателен, непреходен филм. 

 

Докато гледахме филма /само 4 човека в киносалона, но към средата останахме само ние двамата/ си казах - ето тук са Оскарите, в тъмния салон, където или филмът те разтърсва, или не. И всеки зрител дава своя личен Оскар. 

 

Отличната актьорска игра ви кара да намразите силно лицемерката, а прислужниците негърки да ви станат толкова мили и любими. 

Освен това отлично пресъздадената атмосфера на 60-те години в Америка прави филма великолепен спектакъл. 

 

Стана ми тъжно само, че луксът в домовете на тези Отчаяни съпруги на 60-те години / както ги нарече Надя /  е на гърба на черноработничките, търпящи унижения. Макар че формално вече е нямало робство. 

Виждаме тесногръдието, празните лъскави каузи, които уж са стойностни, но са фалшиви и са предимно за забавление и клюкарстване.  

 

Какво да добавя друго - гледайте го на всяка цена. Но помислете добре дали да взимате пуканки - може  и да ви приседнат на моменти. 

 

P.S. От този филм ще разберете и как се прави Американски пай!  :-)  МММММММММ, вкусно!  :D

Може би и от там е тръгнала идеята за едноименния филм.  :-)