10-15 секунди.
Колкото да вземеш най-ценното и да хукнеш навън.
А кое е най-ценното? Любимите ти хора и неща от първа необходимост - пари, лични документи, телефон.
Останалото е второстепенно, то няма значение.
Няма значение дали имаш палат, защото той като капан дори може да те затрупа.
Няма значение сумата в банковата ти сметка, защото тя не помага.
Трусът те разтърсва, опомняш се, отърсва и изтупва от теб всичко повърхностно, напластено през годините.
Остава сърцевината ти - чиста, гола, човешка.
Остава истинското ти Аз.
10-15 секунди.
Колкото да помислиш за важните неща.
Май си има и добри страни земетресението, а? :-)