Тъжно ми е.
Одеве преместих един пиян, паднал наполовина на тротоара, наполовина на улицата. Колите минаваха край него и нищо чудно някой да го прегазеше - беше тъмно, а мястото натоварено.
Преместих го на безопасно място.
А хората минаваха безучастно и нехаеха, сърцата им са загрубели, или затлъстели, или изстинали, както казва Библията.
Но защо пият хората, защо се напиват?
За утеха, за радост, за измамно щастие и удовлетворение?
"Най-висшето творение" на планетата се въргаля, мучи, пълзи, реве и ...
Тъжна гледка.
Човека ми каза, че ме обича, усетил явно, че ме е грижа за него, а после се разплака, усетил своята безпомощност и падение.
Сергей Н. Лазарев (когото много уважавам) твърди, че при напиването човек отхвърля съзнанието, което отговаря за мислите, възпитанието, обноските, всички научени и придобити неща.
И остават чувствата и любовта, от която човека има нужда. Има нужда да усети единството си с целия свят.
Но за съжаление алкохола физически уврежда човека, съсипва го, принизява го до животно.
Но и Христос казва, който се смири - ще се възвиси.
Много пъти трезви ние сме горделиви, надменни, осъдителни, и не чустваме близостта с другите хора, не усещаме единството на света, нашата малка синя точка в Космоса.
Не знам - толкова много мисли и лутане, за да стигна до истината... и не стигам.
Сигурен съм само, че искам хората по света да са щастливи и доволни без да пият, и да се напиват...