Китайски загадки - това е една от малкото книги, която като малък ме караше да се озъртам в тъмното доста уплашено.
Помня, че беше много увлекателна и помня и до днес нещо от нея.
В книгата съдията Ди е много умен, справедлив и способен. Иска или не, се изкачва по служебната йерархия. И вече стигнал най-високия съдебен пост в държавата, си спомня думите на мъдрец: „Когато стигнеш на върха - там ще бъдеш сам.”
Сега чета усилено (не насила, а то само си иска :-) ) поредица от малки книжлета с криминални повести пак със съдията Ди.
След 5-тата – 6-тата повест какво заключение мога да направя:
По времето на съдията Ди (който е реално съществувала личност и е известен на цяла Азия – той е техният Шерлок Холмс), се е пиело чай в промишлени количества. По няколко чаши на сядане. По всяко време на деня. За събуждане, за приспиване, за всичко. Колко пъти са ходили до тоалетна не пише.
Основно се е ядяло ориз или юфка. По три пъти на ден. Често се казва – време е за обедния ориз, сутрешната юфка и т.н. И задушени зеленчуци и боб. Вечер са обръщали по няколко кани вино. Редовно.
Имената на героите в книгите са ужас. Ди, У, Тао, Гао, Ма, Цяо, Шън, Бао и други. Абе ...китайци, какво да ги правиш.
А иначе двамата най-доверени помощника на съдията са Ма Жун и Цяо Тай – бивши горски братя (нещо като хайдути) – бойни юнаци, силни, смели, добри при нужда от сила.
А жените.... ах, жените – те са предимно доста красиви, често пъти и полуголи (да не забравяме, че автора – холандския дипломат Робърт ван Хюлик има и книга-изследване върху секса в Китайската империя), но ... предимно – зли, коварни, планиращи интриги или вършещи злодейства. Има и обратното – чисти и верни девойки и предани съпруги.
А съдията Ди, като висш сановник е имал право на 4 съпруги. Той има само 3, и 3 деца.
Масово е имало публични домове, но всичко е било регламентирано, законно, и с данъци. Китайски Дянков! :-)
Иначе много ме впечатлява уважението към съдията, обноските, етикета, респекта към съда и инстанциите. Но и те са си вършели работата.
Другото интересно са вярванията в магически сили, сънища, видения, богове и богини – на реката, на гората и т.н. Мистика, приказност, перли, златни кюлчета, ....
И при уж еднотипността, която описвам тук, всяка повест е уникална и много увлекателна, сама по себе си.
Но от всичко най-интересна е личността на съдията Ди Жендзие – но тук ще спра. За това трябва нов материал, доста по обширен.
Или – не, не, най-добре прочетете книгите с него!
:-)