Днес пътувах с рейса.
Оставих колата под снега и реших да си спомня какво е градският транспорт.
Купих си билетче и останах прав, защото нямаше места.
Огледах се. Сгушени в якетата и палтата си хора, повечето навъсени, или уморени, отегчени, спящи, начумерени.
Една тъмна маса - като ято врабчета, пъплещи по снега.
Зачудих се - кой ви каза, че сте смотани, нещастни и лоши? Кой ви внуши това, и непрестанно ви го налага? Кой?
Аз мисля, че сте добри, готини и щастливи! Само трябва да го осъзнаете, и да се усмихнете.
Кой ви каза, че сте бедни и тъжни?
Най-голямото богатство е в сърцето - и него никой не може да ви го вземе.
Вие сте щастливи и свободни - много по-свободни от други.
Имате душа и човечност - само този факт е достатъчен, за да ви накара да се усмихнете.
И усетих, че ги обичам - тези Гаврошовци и на 20, и на 30 по 2, или делено на 2. Усетих, че са ми мили, и виждам красивото и доброто в тях.
Тези отрудени мами и татета, самотни ергени, вечно чакащи моми, самотни майки, кифли от мола, гъзари от клуба, мързеливи пройдохи - тези опитни зайчета. Обичам ги.
И им пожелах Любов, пожелах им Радост и Мъдрост. Помолих се за тях.
И мисля, че станаха малко по-добри. Или поне така ми се стори :)
Брадясалият мъж, с вид на пияница, стана и отстъпи място на жена, друг помоли за място, за да мине, младо момче културно си купи билет...
Е, не затанцуваха като в реклама на кафе, но ... в живота нещата са по-други, и по-истински.
Днес пътувах с рейса.
А може и утре! :)