Вечерях с клиент.
Беше хубаво, говорихме за работа, за лични неща, смяхме се и беше забавно.
Работата ни заедно е успешна, аз успявам, той успява, прогресираме, планираме проекти, обменяме идеи, вървим напред в бизнеса.
Само че ... през голяма част от времето мислех за две много близки на сърцето ми същества – жена ми и дъщеря ми.
Исках да съм с тях, да сме заедно.
Клиентът беше откровен и ми даде да разбера, че се справям, затова сме заедно и продължаваме работа.
Ако не мога, ако не ставам – ще потърси друг, ще ме замени.
Оценявам, че е искрен. Знам, че ми казва истината – в бизнеса има сурови правила – успяваш, търсен си, популярен си, ако не се справяш, отпадаш, и биваш забравен.
Място за илюзии и романтика няма.
А аз си мислех за моите две същества – за тях няма значение колко съм успешен, колко съм добър, дали съм луузър или уинър.
За тях е важно да съм аз – истински, самият аз, какъвто съм.
1 + 1 + 1 = 1
Чиста математика :-)