Любов без дисциплина е равна на престъпление.
Сергей Н. Лазарев
Виждали ли сте американски деца на живо? Ама истински? Аз – да.
Мой познат си дойде от САЩ с негово приятелско семейство американци.
Мъж, жена и две момчета, на около 5 – 7 години. 5 минути след като се запознахме, двете деца минаваха зад мен с балон, спадаха го и със звука му наподобяваха мое освобождаване на стомашен газ /пръдня/. Следваше силен кикот.
Моят познат после ми разказа, че те в хотела са счупили няколко цветя, блъскали са вратата на асансьора и въобще са се държали като гамени.
Този и много други случаи показват последиците от т. нар. политическа коректност, свръх-толерантността и прекомерно даване на права на децата. Децата в САЩ могат да осъдят родителите си, че не са им купили лъскава играчка, че не са задоволили тяхна прищявка, а ако се оплачат където трябва - родителят може да се раздели с родителските си права и детето да му бъде взето. Достатъчно е да влезете в Yahoo Answers или Twitter, за да видите оплаквания, псувни, закани и заплахи от деца към родителите им, че не са им купили най-новият iPhone. В UK е подобно.
Липса на граници, липса на ясни правила - кое може и кое – не, липса на контрол, чувство за ненаказуемост, недосегаемост, липса на морал. В стремежа да няма насилие или наказания /които не винаги са физически/, да няма накърнени права - се стига в другата крайност – тотална свобода, безконтролност. Разлигавени, преситени, отегчени деца, а после и възрастни.
И така ... създаваме чудовища...