Не мога да не пиша за него и книгите му.
Сергей Николаевич Лазарев - авторът на Диагностика на кармата, Първа стъпка в бъдещето и Възпитание на родителите.
Човекът, който ми откри Пътя към Бог или Любовта - като най-висша радост и ценност. По простичък начин, с житейски истории, но и с тяхното дълбоко тълкуване и обяснение отвъд видимото.
В смутните години на прехода мярках една дебела книга по сергиите - Диагностика на кармата, и заглавието й ми звучеше стряскащо. Заобикалях я, избягвах я.
Чувствах, че вътре може би има разкрити тайни, чувствах, че вътре може да бъдат изобличени грешки, които и аз допускам.
Така и се оказа.
Научих много от него. Разбрах, че не винаги добрия е добър, а лошия - лош. И че слънцето свети и за праведния, и за престъпника. И всеки ден е нов шанс за развитие и промяна.
Разбрах, че принципите и идеалите могат да бъдат опасни, защо дяволизма се засилва, и че най-добрата молитва е без думи. Че човешката логика е далеч от Божествената логика, и на това се дължат болестите и проблемите ни.
Негови са думите:
"В наши дни ти трябва да бъдеш бизнесмен и светец едновремено."
"Любовта без дисциплина е престъпление."
"Когато животното се превръща в човек - това е естествено. Но когато човек се стреми да се превърне в животно - той боледува и умира."
Последната мисъл със страшна сила важи за нашето време - време на езически капитализъм и масова комерсиализация.
Лазарев не е удобен, боде с думите си, но това е лековито, усещате, че това е трънливия и верен път. Доста по-различен от масово натрапените ни истини.