В храма на Левски се влиза тихо
В храма на Левски се влиза тихо

В храма на Левски се влиза тихо. На пръсти. С уважение. С благоговение. За да бъдеш поне малко на висотата на делото му. На мащаба му. На замаха му. За да обхванеш дълбочината на неговата мечта. И подвига му. За да можеш да търкулнеш сълза, скришом, нали си мъж, и въпреки това да не те е срам  - сълзите за Левски са жива вода  - измиват душата, става ти леко...

Липсва ти, че никога не си виждал Левски на живо, но пък си радостен, че и той е Българин като теб, стъпвал  е по калдъръма, както и ти сега,  гледал е това синьо небе, вдишвал е балканския въздух и е бленувал за свободна България. Имаме много общо.

Никой, който не  е Българин, не може да разбере  и почувства Левски,  да го разгадае.

Човек със своите земни слабости и грехове,  но великан... Велик. Исполин. Ангел.

В храма на Левски е тихо.  

Търговците и вресливите шутове са отвън. Те имат нужда от публика, от плоски смешки, от внимание. Те имат нужда и от Левски, но само за да блеснат поне за малко, покрай неговият пламък.

Не се гневи. Ще мине ден, ще минат два, и тези недорасли деца ще си заминат. Ще ги забравят.

Но Апостолът ще остане.  И храмът му, който всеки Българин носи в сърцето си, винаги в себе си!

Апостоле, жив си. Апостоле, Благодарим ти!

И свято пазим твоя Храм!



7.03.2017
 

 


2017-03-06 19:46:24
(c) http://borislav.ideabg.com