Агата Кристи е голям майстор. Това едва ли е ново за вас.
Но аз съм удивен, че при един простичък, уж нормален, неин език, тя завързва такива сюжети и загадки, че не можете да спрете да четете книгите й.
Има и друго обаче.
Четейки книгите й, опознах доста обичаи и порядки, навици и черти на англичанина и английския народ. Направо ми просветна - ами тя ги описва точно както Иван Вазов - вечерята под лозата в Под Игото, или пък в Чичовци. Как си ходят на гости, как клюкарстват, как следобед си попийват. Не, момент, пийването при тях е май още от ранния предиобед. :-)
Как се следят, заговорничат, одумват се.
И да ви кажа - англичаните в книгите й (тоест - реалните анличани) не са с нищо повече и по-добри от нас, българите. А колкото до пиенето - май все си ходят с червени носове.
А че Иван Вазов е бил душата на народа и е живял с неговите радости и неволи, че е описвал борбата за свобода - да, с тези неща той е много по-велик и глобален. Все пак Агата е от имперска нация , а Вазов - от малка нация, била под робство. Но ... това са размисли за друга статия.
А аз утре си чакам от Еконт "Джоб с ръж" на Агата Кристи. Това ще е първото ми четиво с детективката Мис Марпъл. Нямам търпение :-)