Черният рицар се изправи! И то как!

Снощи гледах Черният рицар: Възраждане. 

По принцип съм скептичен към филмите по комикси. Комиксите са хубави, но филмите по комикси са ми доста глупави, нереалистични и помпозни.

Тук обаче режисьорите Братята Нолън са направили спиращ дъха екшън плюс добра философия, така че - препоръчвам това кино преживяване, доставете си го. 

Филмът е вид утопия - градът Готъм сити, но сравненията  с нашето време са много и видими. И човек ги вижда и се замисля. Замисля се и за българската действителност, и за американската демагогия, и за целия световен ред. 

Виждаме, че не винаги героя е герой, а понякога е скрит предател, и подлец, а подлеца - герой. И после наобратно. Във вихрушката живот не всичко е постоянно и сигурно. Нещата се менят, обръщат, и така до безкрай. 

Филмът показва и тънката и често преминавана граница между лицемерна сигурност плюс лъжлива демокрация, преминаваща в едно стерилно, беззъбо и "уж" спокойно и сигурно общество.   

Лидерите почти винаги яхват масите, не за им осигурят благоденствие, а за да разчистят свои лични сметки или да нахранят егото си. Познато, нали! 

А страхът не винаги е лош съветник, много пъти той е добра движеща сила и помощник. Не се бойте от него. Съюзете се с него. 

А колкото до принципите - сляпото им следване не винаги е добра идея, това може да доведе до фанатизъм. А и самата принципност е нещо доста условно - всеки сам гради свои собствени  идеали, така че за различните хора нещата силно се разминават. 

Още много мога да говоря. Много идеи видях, вие можете да видите и други. 

В края на филма (доста мрачен, като цяло) една крадла излезе един от най-светлите и позитивни образи. А Черният рицър намери кауза, за която да се бори! И да успее. 

Стига съм говорил! Марш към киното! :-)