Китайски приказки със Съдията Ди

Помня, че беше много увлекателна и помня и до днес нещо от нея. 
 

В книгата съдията Ди е много умен, справедлив и способен. Иска или не, се изкачва по служебната йерархия. И вече стигнал най-високия съдебен пост в държавата, си спомня думите на мъдрец: „Когато стигнеш на върха  - там ще бъдеш сам.”

 

Сега чета усилено (не насила, а то само си иска :-) ) поредица от малки книжлета с криминални повести пак със съдията Ди.    

 

След 5-тата – 6-тата повест какво заключение мога да направя: 
 

По времето на съдията Ди (който  е реално съществувала личност и е известен на цяла Азия – той е  техният Шерлок Холмс), се е пиело чай в промишлени количества. По няколко чаши на сядане. По всяко време на деня. За събуждане, за приспиване, за всичко. Колко пъти са ходили до тоалетна не пише.  
 

Основно се е ядяло ориз или юфка. По три пъти на ден. Често се казва – време е за обедния ориз, сутрешната юфка и т.н. И задушени зеленчуци и боб. Вечер са обръщали по няколко кани вино. Редовно. 
 

Имената на героите в книгите са ужас. Ди, У, Тао, Гао, Ма, Цяо, Шън, Бао и други. Абе ...китайци, какво да ги правиш. 
 

А иначе двамата най-доверени помощника на съдията са Ма Жун и Цяо Тай – бивши горски братя (нещо като хайдути) – бойни юнаци, силни, смели, добри при нужда от сила. 
 

А жените.... ах, жените – те са предимно доста красиви, често пъти и полуголи (да не забравяме, че автора – холандския дипломат Робърт ван Хюлик има и книга-изследване върху секса в Китайската империя), но ... предимно – зли, коварни, планиращи интриги или вършещи злодейства. Има и обратното – чисти и верни девойки и предани съпруги.     
 

А съдията Ди, като висш сановник е имал право на 4 съпруги. Той има само 3, и 3 деца. 
 

Масово е имало публични домове, но всичко е било регламентирано, законно, и с данъци. Китайски Дянков! :-) 

 

Иначе много ме впечатлява уважението към съдията, обноските, етикета, респекта към съда и инстанциите. Но и те са си вършели работата. 
 

Другото интересно са вярванията в магически сили, сънища, видения, богове и богини – на реката, на гората и т.н. Мистика, приказност, перли, златни кюлчета, ....

И при уж еднотипността, която описвам тук, всяка повест е уникална и много увлекателна, сама по себе си. 
 

Но от всичко най-интересна е личността на съдията Ди Жендзие – но тук ще спра. За това трябва нов материал, доста по обширен.

 

Или – не, не, най-добре прочетете книгите с него!  

 

:-)