По сцената хвърчи и се мята едно човече, танцува, пее, говори скорострелно, разсмива ви, разплаква ви и се чудите какво е това чудо. Смесва философи, хора, турски сериали и ви говори за утро, за слънце, за проза и поезия.
Не мога да сравня Народното творчество на Камен Донев, освен с Чарли Чаплин – много сатира със много смях, анализ и критика на Българина и човека въобще, но без да осъжда, а с много любов, с много топлота. Топлота, та чак горещо ви става, изпотявате се :-)
Говори за бай-ганьовското у българина и за най-изконната и красива българщина, за песента, за музиката, за смъртта и сватбата.
Трудно ми е да опиша и охарактеризирам тази амалгама, това абстрактно и толкова конкретно нещо, затова мога само да ви го препоръчам.
Отидете, за да усетите един хипотетичен и възможен свят, в който по спирките танцуват и пеят, а животът е музика.
А на теб – браво, Камене, браво, чедо! :-)
Не си малко човече, а голям артист!
P.S. Благо, благодаря, че успя да вземеш билети :-)