Първата книга на
Дан Браун, която прочетох беше „
Цифрова крепост”. Книга, но четейки я, имах чувството, че гледам филм – бързо и динамично действие, представях си как героите пият кафе, разследват, чертаят планове.
Знаейки стила му, с нетърпение започнах и „
Ад” /Inferno/.
Да, ама ... то почнеш ли ... няма спиране, братле.
Дан много вещо бърка коктейла – интересни и малко известни исторически факти, динамика, загадки, конспирация, символи, и доста за мислене – морални дилеми и въпроси с нееднозначен отговор.
Ад на Данте Алигиери съм разглеждал като малък – чел е силно казано, предвид дължината и трудността й. Черна, голяма и плашеща книга. С много красиви и страховити илюстрации.
След прочита на Данбрауновия Ад обаче, вече гледам по друг начин на нея и скоро ще и обърна внимание пак.
Да се върнем на Дан.
Дан има страхотен усет за съспенс, освен това доста образно разказва за местата, където се случва действието. Приисква ти се да си там. Книгата е и чудесен туристически гид - за Флоренция, Венеция и третия град /не казвам кой е, за да ви е интересно/.
По едно време ми хрумна, че мога да нарека писателя –
Мадона на литературата. По същия начин както поп-певицата и той използва с комерсиална цел скандала и иронизирането на църквата /най-вече в
Шифърът на Леонардо/.
Характерите са интересни, многопластови, и доста непредсказуеми /с изключение на професор Лангдън, разбира се - той е опората на творбата/.
Отново докато четях, си представях екранизацията на филма – местата, героите, скритите знаци. Ще бъде голямо предизвикателство да се заснеме филм по книгата, но се надявам скоро да го гледаме...
Няма да ви разказвам повече – за сюжета и т.н. Започвайте я, че ...аз за 1 ден и половина я прочетох – 500 страници.
Но ... майстора си е майстор.
Хайде, до конспирация!