Все повече стават филмите-утопии.
И все повече тези утопии се сбъдват днес.
В името на властта и злоупотребата с нея управникът е готов на всичко – и на гротескни шоута, и на безкрайно насилие, ако първото не стига за приспиване на масите.
Не трябва да задавате неудобни въпроси – гледайте реалитита и сапунки и всичко е ОК.
Демокрация, права на човека, диалог .... Хо, хо, хо, нима вярвате още в Дядо Коледа?!
Бой, насилие, данък, ограничаване на правата, и пак отначало.
Звучи ви познато ли?
#Дансwithme, #OccupySU, Ранобудните студенти и т.н.?
Да, това във филма е пробуждащият се и все по-храбър народ, който надига глава за своята свобода и независимост.
Изводът за филма и за такива ситуации е тъжен – за диктаторите понятия като срам,
оставка, провал не съществуват – те са станали диктатори именно заради огромното си ЕГО и алчност и не допускат, че може да бъркат, да не са прави и да послушат някой друг.
Ето поради това – че за тях няма такива морални понятия – те могат да бъдат победени вероятно само с техните средства.
Но ние все пак ще продължим да опитваме с мирни средства.
Защото иначе ще стане както е казал Махатмма Ганди -
"Око за око и скоро целият свят ще ослепее."