Гледах зелените вековни борови гори. Плътни, солидни, мощни, гъсти. Излъчващи сила и достолепие.
И си казах - България е гора. А ние сме дърветата в нея. Просто сме забравили нашата истинска същност.
Да сме обединени, силни, смели, за да почистим паразитите, които тровят живота ни и се опитват да вредят. Те нямат и най-малка идея за Българското, за мисията, посланието, за духа, но въпреки това нанасят щети и трябва да ги изметем.
Местните избори са една добра отправна точка. След това още.
Защото трябва да се събудим и да си спомним кои сме и какво можем.