Дигитализация - напред или ….назад?!?

Винаги са ме влечали компютрите и отдавна, още преди много години реших да се занимавам в тази сфера.

Да, беше ми интересно, освен това съм и “по-вързан в ръцете” и затова се насочих натам.

Но в последните години виждам масово зомбиране на поколенията, наречено дигитализация, или модернизация, което е плашещо.

Дали това ни води напред?

Навсякъде екрани - в джобовете, на работа, в метрото, по спирките, в ресторантите, в къщите, деца на годинка, втренчени в екрана, неумеещи да говорят, но попиващи жадно дебилните клипчета.

Да не говорим и за моралната страна - че вместо да помогне при бедствие, снима, за да го “шерне”. Още великият Чаплин го показа.

Първо - спре ли интернета или тока, на часа угасва цялата дигитализация. Всичко се връща 100 години назад. И вие и децата ви трябва да имате умения за такова време.

А виждаме емоционално и функционално неграмотни и увредени деца. Те нямат практически способности. И не отлепват очи от екраните, каквито и да са те.

Какво като е Бог на Диабло 4 /що за име?!/ или Counter Strike? Или е цар на AI агентите.

Може ли да отвори консерва с нож, да почисти/размрази колата, да реагира адекватно ако има теч в къщи, да зашие скъсана дреха, да залепи нещо, да смени крушка, да спре бушоните, ако се наложи? Да помогне на човек в беда?

Може ли? Научил ли се е? Ти научи ли го? А в училище - научиха ли го?

Детето е вече един завършен консуматор, който седи и чака на готово, пред екрана, чака поръчката на пица, или бургер с кола, без умения, способности, и реални практически неща, които може да изпълнява и решава.

Говори се, че всичко това ни води напред, прави живота ни по-лесен. И натам трябва да се движим.

А дали е така?

Всичко, което улеснява живота ти, те прави по-мързелив, по-автоматизиран, по-глупав, по-неосъзнат, по-малко мислещ и по-неприспособен.

Вграждане на чипове, невронни мрежи и т.н…..

Мечтите на милионерите - маси от послушни зомбита, които изпълняват безусловно команди.

Може би е добре да позабавим темпото, да се върнем крачка или две назад, и да заживеем истински.

Струва си да помислим и да опитаме.