Грехът на еколозите

Тези дни се разрази дискусия, около дейностите на еколозите в България, за опазване на природата, животните и екологията.

Включиха се идеалисти, подкрепящи делото на еколозите, и критици, които смятат, че са взимани колосални суми безхаберно със съмнителен резултат.

Аз съм по средата. Смятам, че те вършат определена полезна работа, но и се допускат много гафове, съмнителни финансирания и огромни суми, за които може да се свърши много много повече работа.

Но българските еколози имат един огромен грях. Повечето от тях, по-популярните лица и организации мълчат гузно при всеки опит за поставяне на солари или перки на плодородна земя. Също и при опити за дупчене за шистов газ или отклоняване на водни ресурси от олигарси. А тези дейности съсипват плодородната земя и полека я превръщат в пустиня. Отделно и са полегнали политически на някои партии и взаимовръзките си личат.

Ако виждаме успехи за спиране поставянето на солари или перки - например в Аврен или Смолян, то това е от действията на местни граждани или малки локални организации. Големите са с властта и мълчат ли, мълчат.

Соларите и перките трябва да се прецизират особено внимателно и мястото им да е много строго съблюдавано, с особено внимание. Колкото по малко - по добре.

От райска градина превръщаме земята ни в безводна пустиня. А в Китай от пустиня чрез засяване и поливане правят плодородна земя.

Ние кое искаме?

П.П.

По образование съм магистър-еколог.