Виждам толкова тъжни, самотни, унили хора, докато карам колата по пътя. Прегърбени, отчаяни, отрудени, изморени, опустошени. Гладни, бездомни, сами.
И бих искал да окуража всеки един от тях, да го подкрепя, да му кажа, че е ценен, че го обичам, че носи в себе си Божествената искра, че той и живота му имат стойност.
Независимо, че няма 5 лева в джоба си, че не е открил теорията на относителността, че не е световно известен, богат, реализиран.
Самият живот е реализация, всяка стъпка сама по себе си е нещо осъществено и красиво.
Имам в мен толкова много любов, за да обичам всички по света.
Да им кажа - хора, обичам ви, бъдете щастливи, радвайте се, Божественото е във всеки един от вас, вие сте нещо уникално, ценно, неповторимо, единствено. Вие имате смисъл и място в света!
Физически не е възможно - да прегърна всеки, да му влея оптимизъм, радост, да му подаря усмивка.
Но бих искал всеки да намери в себе си опора, вяра, любов, смисъл, радост - само това е начина. Всеки да помогне сам на себе си. Това е най-добрият начин.
Какво бих могъл да напиша повече - толкова емоции има в душата ми, но не всичко може да се изрази.
Може би само тази песен ще каже останалото. Нека тя е моят поздрав за всички хора по света: