Пътят към Бог

Бях тийнейджър. Очилат зубър отличник, от който дангалаците, бъдещи мутри, преписваха в час.
Без приятели. Камо ли гадже. А не че не исках, не че нямах нужда, или нямаше кой.

Но....

И така тази тъга, това неудовлетворение намери отдушник в метал музиката.
Метълите (метълистите) бяха лузъри, аутсайдери, с една дума загубеняци. Облечени различно, с дълги коси, странни типове.

А музиката?

Първо Metallica, W.A.S.P, Destruction. После вече Slayer, Sodom, Venom. Колкото повече музиката ставаше по-агресивна, по-яростна, с повече злоба, гняв, по-щастлив ме правеше това. Обаче едва ли е било щастие. По-скоро е пасвало на моето вътрешно състояние. Но.... това търсех и го намирах. И това ми харесваше. И то много. После още по-бруталните стилове.

Death metal, Grind Core, Noise core, Gore.

Death, Sepultura, любимите Napalm Death и Carcass, Sore throat, Deicide, Obituary, Tormentor, A.C. (Anal Cunt), Cannibal Corpse, Exit 13, Meat shits, Mordor, Bathory и т.н.....

В доста от бандите основна линия е сатанизма. Да, тогава го възприемахме с въодушевление, кефехме се, без особено да вникваме и да се замисляме. Сега като си помисля, на 15-16 години е приемливо да виждаш сатанизма като игра и нещо забавно. Дори вдъхновяващо.

Но на 30-40-50 години би трябвало вече да си го надраснал.

Но да карам подред.

Татко се разболя от рак. Не вярвам, че щото е ял пържено или мазно и т.н. Според мен това е вътрешно. Емоция, състояние, мисли и т.н. Те управляват човека, и за хубаво и за лошо.

Тогава започнах да чета Сергей Лазарев, който обясняваше Библията, говореше за карма, душа и т.н.

Тогава приех Бог в сърцето си.

Полека, постепенно и накрая от един път, окончателно.

Започнах с мисълта да обърна баща ми към Бог и да му помогна, но не успях. Нямаше време, знам ли.....

Той почина.

След години и брат ми.

Това нямаше как да не ме накара да се замисля за живота, смисъла, бъдещето, вярата и Бог.

Сега съм един щастлив вярващ Християнин, който се опитва да види във всяка ситуация Божият промисъл.
И смятам, че Христос е най-великият човек, ходил по нашата Земя.
Едни казват - син на Бога, други казват, човек, но не това е най-важното.
Неговите принципи и учения и до днес са пример за висш морал и път за Човечеството.
За съжаление все още доста малко се прилагат.

Непонятно и тъжно ми е за хората без упование в Бог.

Идеали като пълен тумбак или пълен портфейл не са лоши, но те са доста слаби и празни откъм глобално съдържание и удовлетворение.
Материализмът не може да те направи така щастлив и да ти даде опора и смисъл, както Бог, който виждаш във всичко.
Смятам, че атеистите са тъжни хора, които рано или късно ще открият Божественият пламък в себе си. И ще проумеят, че зад всяка дреболия стои висш и велик смисъл.

Това е накратко моят път, през Ада, Чистилището и после в Рая.

Да, сега съм в Рай, защото сутрин, вечер и когато се сетя благодаря на Бог, за всичко, което имам, виждам и усещам.
Трудности, проблеми, радости - оценявам всичко това положително.
Не помня толкова много молитви, празници, ритуали, защото това е дело на ума.

Както казва Лазарев, най-добрата молитва е без думи, тя е чувство от сърцето ти към Бог, тя е Велико нещо, благодарност и общуване с Него.

Пожелавам това и на всички вас! ❤