Страстни размисли

 

През Страстната седмица много страстни размисли минаха през главата ми. 

 

Едно от тях е, че църквата представя Възкресението на Христос като индулгенция за всеки християнин. Тоест – повярвай, приеми, и всичко ти е простено. Остани мързелив, не се променяй, просто приемаш вярата и си готов – чист си като момина сълза.  

 

Христос е изкупил греховете ти, ти няма за какво да се тревожиш. 

 

Не, скъпи приятели, този маркетинг за привличане в лоното на църквата не е добър. Без желание за промяна и без съзнателна работа – не става. 

 

Не може друг да поеме твоята вина и твоите грешки – сега и занапред. За това си отговорен ти. 

 

За това – машинално повтаряното – Воистина возкресе – трябва да се превърне в осъзнато  – възкресяване и събуждане на Христовото съзнание във всеки от нас.  

 

И тогава Христовият велик идеал ще пребъде. 

 

Нека наистина възкръсне!