Изповед

Изповед

2013-06-01 07:10:26

Божественият промисъл ме довя в китно родопско градче.  
А там ме насочи към църквата. 
Където пък срещнах Отец Тодор. 
 
Поговорихме си, той ми предложи да се изповядам. 
 
Вечерта бях в църквата, бях си написал и носех на листче моите грешки (грехове). Беше тъмно и тайнствено, нощен тих въздух и спокойствие. 
 
В църквата бяхме само двамата. Когато коленичих пред Кръста и Библията, и му казах за нещата, които мисля, че не са хубави, се почуствах гол, духовно разсъблечен. Казах му моите слабости. Не ми беше лесно, но исках да го направя. 
 
А този благ човек нито се присмя, нито ме порица. 
 
На лошите неща, които споделих казваше – Да, разбирам, нека Бог ти помогне да го преодолееш, на хубавите неща, които споделих – Слава на Бога!
 
Лицето му – меко, челото му – набраздено – като квадратчета на шахматна дъска (колко ли тайни криеше)!
 
Казвайки моите слабости – осъзнах –  колко са човешки те и колко са дребни – и че мога да ги превъзмогна.  Просто видях и усетих, че това е възможно. И ми стана по –леко. 
 

Благодаря ти, Отче Тодоре!

Господ живот и здраве да ти дава дълги години, и още много Радост, Благост  и Вдъхновение!

 
 
 
 
 
 


Публикувано: 2013-06-01 07:06:33 / Последна редакция: 2013-06-01 07:10:26 (Прочетено 1357 пъти.)


Facebook | Twitter | Google | Yahoo | Версия за печат





2011 - 2017 (c) Борислав Арапчев. All rights reserved.

Приятели и партньори
• Специални неща