Изповед

Божественият промисъл ме довя в китно родопско градче.  

А там ме насочи към църквата. 

Където пък срещнах Отец Тодор. 

 

Поговорихме си, той ми предложи да се изповядам. 

 

Вечерта бях в църквата, бях си написал и носех на листче моите грешки (грехове). Беше тъмно и тайнствено, нощен тих въздух и спокойствие. 

 

В църквата бяхме само двамата. Когато коленичих пред Кръста и Библията, и му казах за нещата, които мисля, че не са хубави, се почуствах гол, духовно разсъблечен. Казах му моите слабости. Не ми беше лесно, но исках да го направя. 

 

А този благ човек нито се присмя, нито ме порица. 
 

На лошите неща, които споделих казваше – Да, разбирам, нека Бог ти помогне да го преодолееш, на хубавите неща, които споделих – Слава на Бога!

 

Лицето му – меко, челото му – набраздено – като квадратчета на шахматна дъска (колко ли тайни криеше)!

 

Казвайки моите слабости – осъзнах –  колко са човешки те и колко са дребни – и че мога да ги превъзмогна.  Просто видях и усетих, че това е възможно. И ми стана по –леко.