Защо ми е ....

Защо ми е да пия... 

 

Когато ме опиянява.... 

 

Дъждът – ту тих и кротък, ту бурен и могъщ...

Небето – всеки ден красиво и различно...

Зеленото в тревата, червеното в лалето, бялото по вишната...

Слънцето, жарко, нежно, срамежливо или смело...

Нощен свод, магичен, магнетичен, и дълбок...

Вятъра, немил, недраг, задъхан, запъхтян....

Ти ... твоята усмивка, тъгата ти, погледа, и топлите ти думи... 

 

Във всичко виждам Божия десница...

И разум, красота, и смисъл...

 

Във всичко виждам Него...

 

И това радва, дава ми крила... 

 

Защо ми е ... 

 

Имам всичко! 

 

Благодаря!