Човекът на бъдещето: Възпитание на родителите – част четвърта
Потапям се в света на Лазарев.
Той анализира всичко – храна, ГМО в храната, вината-менте, политиката, културата, архитектурата, Гауди, филми на Кубрик и Бергман, отношенията, бизнеса.
Да, в същността си всичко е едно – или има единство, любов и стремеж към Твореца, или няма – и тогава пътят е надолу - към упадък.
На някои той ще се стори мрачен – вижда проблеми къде ли не /но тях така или иначе ги има там/. Хубавото е, че обяснява защо. И най-хубавото е, че показва как това да се отстрани, как да коригираме и да заживеем в хармония с Божествените закони.
Обяснява, че църквата напоследък е пречка на хората по пътя им към Бог.
И че да се молим за здраве е езическо и користно.
Да се молим за Любов и връзка с Твореца.
Ако нямаш здраве – то е защото грешиш, а ако имаш Любов, ще имаш и здраве. Просто е, и е вярно, според мен.
Говори за много неща – грешките на САЩ и Запада, политиката им, грешките на Изтока, Русия и въобще – пропадането на цялата цивилизация, след тръгването но пътя на Ренесанса, Сексуалната революция и Прогреса.
Няма ли Любов в едно начинание, и Морал, то е опасно, и е обречено на провал.
Безумният ламтеж за печалби, въоръжаване, технически скок и развитие, без баланса на нравствеността и любовта, ни води надолу.
Всеки вижда вече това, всеки ден, и навсякъде.
Ето защо всеки от нас се нуждае от тази книга – за собствено възпитание – защото живота, света и планетата – това сме ние – и от нашето състояние и действия – зависи всичко.