Фасул за 5 лева

От няколко дена го гледам този дядо. До Четвъртък пазара стои, предлага билки, фасул, хрян, подправки.

Ръцете му черни,  лицето напукано, от работа и от времето.

А ние  - седим в офисите, оферти, фактури, стратегии, успехи, докато има хора, които разчитат само на ръцете си и на труда си и  на благосклонността на природните сили.

За да докарат някой лев към мизерната си пенсийка.

И когато ядем  - независимо в мол, или в ресторант, или където и  да е, прибягваме до продукти, които правят  и те. Но в мола  е по -вероятно доматите да са от някоя модерна ферма  и вкусът  им да  е пластмасов.

А тези неща дядото  е направил сам, с труд и пот и  са истински и  вкусни.

Днес си взех от него фасул. Попитах за цената. 5 лева. Не се поколебах. Докато вадех парите той допълни  - Домашен е,  Стрелча  - Панагюрище. 

Заприлича ми на татко. Тих, скромен, свит.

Благодарих му и  взех фасула. Жив и здрав да си дядо, му казах. Той кротко се усмихна. 

Пуснах една сълза. Стана ми хубаво, че го зарадвах, подкрепих, в това което прави.

И му дадох надежда. :)

Че ще изкара поне до утре.

А аз ... пак ще мина :)