Знаете ли, че в повечето райони на България има неформални общности, предимно по селата, от умни и будни хора.
Те искат близост с природата, спокойствие, нормалност и време за качествен живот и общуване, в семейството и извън него.
Бягат от шума, стреса, бързането, изкуствените неща и фалшивият статут.
Вчера разговарях с един такъв човек.
"Като дете бях отличник по математика, ходех на много олимпиади и печелех награди, медали и успехи.
Днес съм огорчен от състезателната среда в училище и живота, каза той, а силно амбициозните родители тровят средата.
Децата се възпитават в състезателен дух, но нямат емпатия, да помогнат на друго дете, ако то има проблем, изостава, бави се, различно е или му е трудно. А това е много по-важно от успехите и състезанието."
Нямаше как да не се съглася с него, че Христовото мислене и морал са глобални и най-важни, за нас като човешки същества, претендиращи за интелект.
Беседвахме и с децата им, че това че нямат телефони не е наказание, а благословия. И така опазват и развиват ума си чист, мислещ и развиващ се.
Като доказателство накрая едното дете разказа проста случка.
"Ние тези дни събрахме 15 кг орехи, от дърветата. Един килограм е 5 евро, значи от дърветата сме изкарали стока за 75 евро.