Държавите, в които социалната система е много добра и всичко е подсигурено правят хората мързеливи, бездушни и апатични.
Защо ли?
Защото знаейки, че държавата ще се погрижи за всичко, ти не правиш нищо, лежиш и чакаш, няма нужда да действаш, да се напъваш, да помагаш. Има кой да помага.... Администрацията... Нали за това и плащаме данъци...
А от къде го знам - от приятел скандинавец, който сподели, че при тях социалната система е като смазана машина и ти не се напрягаш за нищо. Имаш уредено образование, храна, работа, развитие. Всичко ти е наготово.
Като резултат - ти не срещаш препятствия и проблеми. Това е супер, нали?!??
Да, но в реалният живот има много спънки, не всичко е гладко и има и непредвидени ситуации. И при всяка такава трудност нашият брат скандинавец блокира. Защото не знае какво да направи. Не е научен, не го е изпитвал това и .... блокира.
Именно затова в тази страна са с висок процент самоубийства. Това пак ми го каза моят скандинавски приятел. Той живее в България.
А тук... у нас.... неработещи институции, корупция, проблеми отвсякъде.
И като няма кой, като дойде бедствие или порой - викаме неволята. Тоест - ние самите, близки, приятели или съвсем непознати идват на помощ.
И се юрват тия хора да помагат, да дават, да решават проблеми. И виждаш, че имаме Човеци.
Страхотни, велики, хуманни, съчувстващи хора на действието.... Както ги е нарекъл Гео Милев - Народ!!!
Велик Народ!!!
Поклон и ти благодаря, мой изстрадал и човечен Български Народе!!!!