Отиваме с Руми до магазина. Тя се спира при всеки човек, пипа го и му казва "Здравей".
Някои психолози, които ни консултират за поведението на Руми, казват, че не трябва така.
Трябва да има рамки на поведение, граници на тялото и личното пространство.
Затова и почти всеки път ние й казваме, че не може така и не трябва така да прави. При следващият човек тя прави пак така. 🙂
Седя и си мисля.
Този подпийналият, с бирата на пейката, ако не е тя да го пипне и погледне, той няма с кой друг днес да общува. И тя предизвика усмивка на лицето му 🙂
Същото е и с бабата по-надолу...
Нещата не са така прости - това е хубаво, това е лошо.
Понякога наистина не знаем какво всъщност правим...