Сладък пипер

Днес е годишнина от смъртта на дядо. Утре на баба.

Имам два силни спомена с тях, които са се запечатали дълбоко.

1.

Дядо и баба в салона на къщата си, строена с общи усилия, теглят на метален кантар пакетчета с червен пипер. Пенсионери са вече, парите все не достигат и правят килограм пипер на 2 по 500 грама (по-лесно се продават). После дядо ще го носи на пазар, за да продава и да изкара някой лев допълнително. Ще носи и въжета, подкови, клинци. Дребна търговийка, за оцеляване, но периодът е тежък и се налага. Гледам ги и ми е мило. Как теглят двамата пипера и как са теглили живота си….

И как ни изпращат, за града, махайки двамата с ръка, на улицата. Селска идилия.

2.

Другият ми спомен е само с баба. Пак на масата в салона ядем салата от кисело зеле, олио и червен пипер. Чува се само как дъвчем - толково е вкусно, никой не говори. Няма световни ресторанти - под мъждукащата лампа сме на уникално селско гурме. Несравнимо. Най-простите неща са най-вкусни.

Сладки спомени и носталгия. Сладки като сладък пипер.