Нашата кауза е Благодарността

Силно разделени сме като общество. На фили и фоби. И не само ние, а почти целият свят.

Само че - при нас, българите, е по-особено. Ако отидем в храм-паметника в село Шипка, долу, в подземието - ще видим костница. Там са положени костите на хората, които са ни помогнали да се освободим от робството. Те са от много националности. И ние сме благодарни на всички от тях. И почитаме всички. Като братя.

И когато някой фаворитизира едни, пред други, най-вероятно той го прави с някаква идея, умисъл, а вероятно и с корист.

Но… това не трябва да е наша кауза.

Нашата кауза е Благодарността.