Умът и Сърцето

Умът. Той все иска. Да има повече, и още, и пак…. Пари, имоти, слава, успехи, предмети, признание, амбиции, придобивки, титли, почести ….

Той не те оставя на мира, все търси и рови, за още, за друго, все не е наситен и доволен …. Тялото ти изнемогва, предава се, но умът ти иска още и още, той не е доволен, не е заситен, има жажда и глад за дейности, изяви, награди, постижения, ръкопляскания…

А ако просто заглушим ума… или го помолим да поспре, да се смири, да утихне…

И дадем място за изява на сърцето..

А сърцето.... то живее простичко. Трябва му малко. Добра дума, добър жест, поглед нагоре към небето, ръка за подкрепа, цвете, усмивка, почивка на пейката, смях, … и е щастливо.

То е нашата същност, нашите корени, нашият истински живот…

Сърцето, Любовта, Бог.