Тези дни се повдигна нов дебат от “либералите” - кой автор бил по-качествен: Вазов или Славейков.
Имаше много тези, и фалшиви, и смислени. Но много хора видяха какво прозира зад тази "атака", замаскирана като уж културен дебат.
Иван Вазов е памет. Той е паметта на народа, отразява войни, борби, събития, идеи и тенденции, исторически моменти. Той е летописец и наистина патриарх на литературата. Той утвърждава Българщината, в най-хубавият й вид, и я пази и подкрепя всячески. Той е оптимист и родолюбец до мозъка на костите си. Няма й как да е другояче, брат му, генерал Вазов, е славен воин. Цялото им семейство е закърмено в любов към България.
Така че, събориш ли Вазов, си изтрил голяма част от историята на България.
Именно затова наричам това "атака".
Народ без история е лесен васал, той няма спомен, няма гордост и авторитет. Той е плячка, слуша и изпълнява и е безличен консуматор и модерен роб.
Политиката на господарите е такава не само към нашата Родина. Тя е към всеки друг различен народ. Името на държавата няма значение. Те не искат силни нации. Те искат хомогенна маса, без пол, без род, без име... Така контролът е най-лесен.
В нашите ръце и сърца е да пазим и засилваме родолюбието и просперитета на държавата ни.