Аморфната маса - новото робство

Аз съм Борислав. Ти си Вартан. Аз съм българин. Ти си арменец. Аз съм мъж, ти също. Тези и много други неща ни определят и с тях се идентифицираме. Имаме личност, принадлежност, общност, себеуважение и се възприемаме с достойнство. Имаме семейства, православни християни сме, семействата ни са от мъж и жена, деца, баби и дядовци. Класика. Традиция.

А може и да си Кенан, мюсюлманин, или Айше, ромка, или Исак, евреин, или Йоргос, грък, а може и Джо, англичанин или Франсоа, французин. Но имаш име, идентичност, знаеш кой си и какъв си. Имаш произход, история, имаш и бъдеще.

А за някои - това е досада, скука, отживелица.... За глобалистите това е ретро, крайно остаряло, демоде и дори дразнещо.

Те искат да ни лишат от националност, национална памет (затова ги дразнят паметниците ни, всички), да нямаме вяра, да сме без семейство, да нямаме държава, да сме безполови, еднакви, неопределени, или.... никакви.

Глобалистите искат аморфна маса - хора без лице, без име, без самочувствие, без увереност и корен.

Дали заради тотален контрол, или депопулация, или всичко накуп, те полека се опитват да създадат модерни роби - всичко се уеднаквява, смила, унифицира и в крайна сметка се обезличава и заличава.

Виждаме тези политики в държави по целият свят. В един момент това се налага навсякъде, едно и също... Масово.

Интересно, нали?

Въпроса е: Ще позволим ли това, или ще запазим нашата същност, нашият корен, история, герои, нашето минало и нашето бъдеще????

От нас зависи и от нашите задружни усилия.