Проблемът с дигитализацията при децата

1. Социални мрежи

Социалните мрежи ни свързват по бърз и лесен начин - колеги, съученици, стари познати, отишли в чужбина. Но те са конструирани така, че да ви показват все повече хора, познати и непознати, и да ви задържат в себе си все повече. Максимално. Дори можете да сте онлайн по цял ден. Това зомбира детето, и то вече гледа безогледно всичко, без филтър, без морална оценка, и.... безкрай.

Освен зомбирането, дигиталното общуване пречи на общуването в реална среда и на комуникацията на живо.

Zdr, ko pr, не работи на улицата. Там се искат цели, ясни изречения, емоция, отношение.

Познавам хора, които програмират от малки, знаят няколко софтуерни езика, но на живо не те гледат в очите, търсят думи, речникът им е беден. Нямат увереност и общуват трудно.

И още нещо. Наратива - не е ли отразено в социалките, значи не се случило - е арогантен и опасен.

Виждаме деца, които не спират биещите се, а ги снимат, за да трупат с клипа онлайн популярност. "Търсачите на внимание" могат да изпаднат в крайности, само и само за трупане на заветните приятели или последователи.

2. Дигитални услуги

Дигитализацията на всички услуги се налага от години като тенденция.
Горди либерали осмиват аналогови лелки по гишетата.

Дигитализацията пести време и труд. Това е факт.

Но тя е прекалено буквална. Прекалено директна и делова. Тя ни лишава от въображение, усещане за хартия, докосване с ръка, мислене, анализ и по-задълбочени разсъждения. Когато всичко е близо и лесно, наготово, мозъкът ни става ленив.

А нищо не може да се сравни с разлистването на книга. Разказът на Йовков е много по-жив, истински и обемен, с книга.

Дигитално прочетен, той е доста по-плосък (като самия екран) и няма тази магия.

3. Зависимост от електричество и интернет

И на последно място, без ток и интернет - няма дигитализация :)

Затова, винаги трябва да имаме и резервен аналогов план :)

Понеже тези разсъждения са заради децата, аз лично бих препоръчал тяхното навлизане в дигиталната сфера или по-късно, или съвсем умерено, с времеви лимит, контролиран от възрастен.