Егото – мрачният господар

0000-00-00 00:00:00 / 2012-02-12 00:00:00

Вчера е починала Уитни Хюстън.

Днес прочетохме за това, жена ми се разстрои доста, сега слуша песните й и плаче.

На мен също ми е тъжно.

Кой ли не е отраснал с песните й! На тях е танцувал, обичал, мечтал....

Но си мисля и за друго .... защо все така става ....

Преди време Майкъл Джексън ни напусна, търсейки утеха в лекарства и измамна реалност. Уитни също беше станала роб на наркотици, хапчета и алкохол.

Други, също някога велики звезди, сега са в подобна ситуация.

Ами, егото, приятели, е виновно според мен.

Приятно е и е лесно, когато си известен, богат, успешен, уважаван. Да, те са постигнали това с труд, за това спор няма.

Имат талант, усещаме го по настръхналата си кожа, когато слушаме изкуството им.

Но, по дяволите, никой не ги е научил да са мъдри и щастливи, когато паднат към дъното, когато ги измести ново поколение успешни, модерни и известни звезди.

Родителите им не са ги учили да озаптяват егото, а само да го хранят – и то иска конкурси, класации, медали, концерти, и дълги, дълги ръкопляскания. Ти летиш, чувстваш се Бог, окрилен, високо, велик....

А после – след години ... Няма продажби, няма известност, няма интерес ... Защото животът лъкатуши, ту нагоре, ту надолу. И човек трябва да умее и да печели, и да губи. По мъжки, дори и да е жена.

И човек посърва... търси изкуствени заместители, които ще го направят щастлив, велик... без да усеща, че той и така е велик, стойностен, Божествен.... но не изглежда така бляскаво.

Дънов казва: Когато хвалят светеца – той е щастлив, когато го обиждат – той е щастлив. Когато светецът има пари - той е щастлив, когато няма – той е щастлив.

Да, правилно усетихте, светецът не се влияе от външните фактори. Не му е нужна оценката на околните. И Дънов казва – всеки от нас един ден ще стане светец!

Но колкото по-рано разберем това и започнем да работим върху себе си в тази посока – по-добре.

В западното общество се стимулира съревнованието, конкурентността, и всеки се стреми да бъде първи. Децата от малки ги учат да се надпреварват, да стават лидери, да са успешни на всяка цена.

Отново егото на човека е на първо място. Но то е лош господар.

Колкото и да си успешен и велик, ти не може винаги да си такъв, или пък не във всичко.

И неизбежно идва моментът на падането. За човека, усмирил себе си, това не е трагедия.

Той знае, че възходът и падението са само две външни черти на една уникална и постоянна вътрешна същност.

Знаете за Христос – влиза в Ерусалим, под викове „Осанна, сине Давидов!”. Само след седмица същите хора ще викат „Разпни го!”. И той без злоба и агресия ще преживее това, знаейки истината отвътре.

Ето това е преходът и непостоянството на тълпата, която бързо се насища, бързо й омръзва и търси нови играчки.

Помнете това!

Егото също е добър слуга, но лош господар!

За завършек една мисъл на Ошо (човек на източната цивилизация) е достатъчна.

Животът е дар от съществуванието. Научи се да му се радваш! Наслаждавай се в него! Танцувай с дърветата, танцувай със звездите. Люби без ревност. Живей, без да се състезаваш. Приеми всеки, без да съдиш.

Ошо

Разгледано: 1670 пъти.

ВИДЕО: