Борислав

 



Размисли и страсти

2012-03-17 00:00:00

Начало / Живот

Изминалите дни бяха тежки за мен и семейството ми. И още са. 

Видях и усетих - хората, които не ги е грижа за теб /макар и под лека лицемерна външна форма да показват някакво съчувствие/, които винаги остават център на тяхната вселена и не ги е грижа жив ли си, здрав ли си, а си искат своето. И по-често те оцеляват и напредват в живота. Да, мачкат те, минават като валяк през теб, крещят, викат, капризничат, говорят с часове, защото са важни, и когато говорят - може би е добре да си записваш бисерите им. Или безкрайните им претенции. Все тая. 

И други хора - които ти предлагат помощ, и съвет, и грижа за теб, без да си искал. И тогава усещаш, че в труден момент можеш да разчиташ на тях. Тихи, кротки. 

И усещаш, че сте на една вълна, на една вибрация. 

Радвам се, че ги има тези хора, но се радвам, че има и от първите. За да оценя втория вид. 

 

Само ще им кажа  -

 

Благодаря ви, мили наши майки! 

Благодаря ти, Ачо!

Благодаря Ви, Доктор Дончева! 

 

P.S. Благодарен съм, че успявам да приема света в неговото многообразие, разноликост и богатство на характери. 

Всички описани по-горе хора са Божии деца - кои на прав път, кои по-объркани и несигурни. 

И ако искам всички на света да са добри и отзивчиви  - май малко скучен би станал живота! :-) 

 

Нали?!

 



Разгледано: 1256 пъти.



Още от категория:
Живот


• Промяната настъпва бавно, нека бъдем част от нея
• Не, не се кефя на роботите...
• Розите
• 3 години разлика
• Hate Speech or Hate Act?!?!
• Лицемерие
• Едно застрелване и едно обесване или за грешните идеали
• Бокс?
• Егати густото, майна!
• В храма на Левски се влиза тихо




Начало | 2011 - 2019 (c) Борислав Арапчев.