Телевизорът е необходимото социално зло.
Ако на един рожден ден пуснете един телевизор, то, повярвайте ми, тези хора, залепени за екрана, няма да общуват и да разговарят и комуникация между тях почти няма да протече. Освен ако не е музикален канал.
Но за един самотен човек телевизорът в дома му е неговият най-добър приятел - с телевизора този човек пътешества, тъгува с Али Раза, весели се с Ал Бънди и Пеги, отговаря на въпросите на Ники Кънчев, въобще ЖИВЕЕ!
Не мисли, че е самотен, защото някой бърбори, информира го, ангажира вниманието му, с него времето върви по-леко.
Днес осъзнах всичко това, и моята неприязън към телевизията намаля значително. За много хора по света телевизора е дружинка, винаги готова да говори и да ги развлича. В това е неговата сила.
Но сега - майко, идвам при теб да те видя, спирай телевизора! :-)