Циганчето просеше както много други дни.
Давал съм му пари, защото ми беше симпатично, а и беше инвалид, сакато, с патерици.
Но днес имах само едра банкнота, никакви стотинки. А и тези пари ми трябваха.
Тогава се сетих - в джоба имах сусамка, бях си я взел "да си подсладя живота".
Дадох му нея. То се зарадва. Аз отминах, също зарадван.
Когато искаш да дадеш, все ще измислиш какво.
Сега съм без сусамка, но ми е хубаво на душата.
Нека и то си подслади деня.