Днес за пореден път, но с огромна сила усетих, че ангелите съществуват.
Те са от плът и кръв, тук са до нас, и са изпратени, да ни помагат, напътстват и подкрепят, понякога да ни хванат за ръка и да ни водят по правилната пътека (защото сме се залутали в погрешна посока), а понякога и ние да ги носим на ръце.
Тяхната външна нежност всъщност е силна отвътре, умна, смела, мъдра и решителна.
Нашите жени.
Какво можем да направим ние:
- Да се поучим от тези Божи пратеници, да се променим (за кой ли път, но вече наистина), и да станем по-добри, почти като тях…
- Да ги обичаме!
Обичам те, Любимо мое Наде!
Бог да те благослови!
P.S. И нека спрем вече да ги разочароваме.