Познавам лично двама улични музиканта.
Мислите си, че те не правят нищо.
Безделници, дрънкащи на китари.
Не, те правят много.
Представете си каква енергия и сила се иска, да станеш в 6.00, да кажем, за да си в 7 на линия в подлеза на гарата и там да свириш ведро на китара и с хармоника в уста да вливаш оптимизъм на минаващите.
А ако е зима, минус 10 градуса?
Да, естествено, че свирят за пари.
Но отвъд парите?
Преди много години, колко сутрини с нежелание съм ставал, недоспал, отиващ на работа, която не обичам и която не ме е вдъхновявала.
И само тези самотни трубадури в подлеза сутрин ми вдъхваха радост, смисъл, бодрост, оптимизъм и емоция, караща ме да преживея тежкия идващ ден.
Безброй вечни музикални класики, изпълнени истински.
Бъдете живи и здрави момчета.
Имате моята стотинка! Моята подкрепа!
А вие – само свирете!