Люлката

Днес сутринта гледах през прозореца едно дете на люлката пред нас.

То се люлееше в захлас и нищо друго нямаше значение. Беше изцяло потопено в преживяването, всяка секунда беше щастие и наслаждение, хармония и медитация. Беше изцяло потънало в процеса, беше себе си.

Толкова е страхотно едно дете да преживее детството си, да премине през много такива моменти.

И после да стане хармоничен и щастлив човек.

Макар че … някои деца никога не порастват :-) .