Борислав

 



Люлката

2013-03-12 04:36:41

Начало / Живот

Днес сутринта гледах през прозореца едно дете на люлката пред нас.

То се люлееше в захлас и нищо друго нямаше значение. Беше изцяло потопено в преживяването, всяка секунда беше щастие и наслаждение, хармония и медитация. Беше изцяло потънало в процеса, беше себе си.

Толкова е страхотно едно дете да преживее детството си, да премине през много такива моменти.

И после да стане хармоничен и щастлив човек.

Макар че … някои деца никога не порастват :-) .

 

 



Разгледано: 1141 пъти.



Още от категория:
Живот


• Промяната настъпва бавно, нека бъдем част от нея
• Не, не се кефя на роботите...
• Розите
• 3 години разлика
• Hate Speech or Hate Act?!?!
• Лицемерие
• Едно застрелване и едно обесване или за грешните идеали
• Бокс?
• Егати густото, майна!
• В храма на Левски се влиза тихо




Начало | 2011 - 2019 (c) Борислав Арапчев.