Борислав

 



Единство

2013-11-20 13:02:42

Начало / Живот

Пред очите ми е картината – на село /вече е град/, в големият дълъг коридор е опъната богато отрупана маса, пълна с хора. Майки, бащи, братовчеди, вуйчовци, вуйни, лели и калековци, баби и дядовци. Поводът – нечий имен ден или рожден ден. Родата се е събрала. 
 
Но кое съм запомнил най-силно. 
 
Хората. И песента им. Хора на една вълна, в едно вълшебно единство, пеещи красиви народни песни – Македонско девойче, Градил Илия килия, Продават се белите манастири, Имала майка едно ми чедо .... и много много други.   
 
Едно усещане за хармония помня и до днес, и до сега потръпвам при спомена за това. Един извисен дух, хора, обединени от нещо красиво, пленени от песента. Ниски, високи, мъже, жени, плешиви, къдрави, слаби, дебели... но кой ти гледа това... над всичко се лее Песента, Радостта, Обединението.... 
 
Сега ги няма вече баба и дядо – стълбовете на рода, а и други роднини, и вече такива сбирки не се правят. А и времената са други. 
 
Но споменът за това остава в мен. 
 
И въпреки, че сега сме в ново време разделно, аз помня и знам – във всяко семейство, във всеки град, във всяка страна – единството е възможно. И правилно. И красиво. 
 
И това е смисълът и бъдещето. 
 
 
 
 


Разгледано: 1115 пъти.



Още от категория:
Живот


• Промяната настъпва бавно, нека бъдем част от нея
• Не, не се кефя на роботите...
• Розите
• 3 години разлика
• Hate Speech or Hate Act?!?!
• Лицемерие
• Едно застрелване и едно обесване или за грешните идеали
• Бокс?
• Егати густото, майна!
• В храма на Левски се влиза тихо




Начало | 2011 - 2019 (c) Борислав Арапчев.