Когато на Google Engage 2013 семинара публиката стана на крака и пляска, то това беше за колата за хора с увредено зрение – уникална разработка на Гугъл, смислена и много хуманна!
Но Google Glasses са друга бира, както се казва.
Не ме кефят по няколко причини.
Трябва да имаме време и възможност за откъсване от интернет и ИТ технологиите. Да отидем в гората, на пикник, с приятели, на място без компютър и други устройства. Но представете си – пиете бира край огъня и скарата и с Гугъл очилата си сканирате бирата и етикета й – дават ви информация за марката, история, т.н. Идиотско е.
Точно това е целта на тези очила, но … оставете си време offline - без търсене, без четене, без информация – нашият век сега е век на пренасищане с информация, която остава безполезна, неизползвана, нечута и неосмислена.
Кажете на приятелят си 2 изречения, но да са искрени, от сърце, човешки, а не да му казвате какво пише за еди какво си в Уикипедия.
Нямаме нужда от тонове информация, имаме нужда от чуване и усещане.
Това ни липсва.
Вижте красивата роза в парка и й се насладете, а не я снимайте за Фейсбук или Гугъл Плюс (както и аз прекалявам понякога). Тезата, че нещо не е ли споделено в социалките – не е значимо и не се е случило, е прокарана от Social Media специалистите. (Иво, четеш ли? :) )
Със сигурност след няколко години ще виждаме по улиците хора с тик на окото, или очите – следствие на изкривеното гледане, непрестанното взиране и т.н.
Дано съм лош пророк.
Ще кажеш – ами ще ги слагаме, само когато решим, от време на време.
Не, мисля, че могат да станат постоянни – както е телефона ни в джоба.
От това се опасявам.
Но … времето ще покаже.
Айде, обратно в социалките. :)