Белият лист

Ранна неделна сутрин.

Не, няма палачинки, сладко от боровинки и други ароматни неща. Ароматът е друг – просто продължете надолу.

Мама спи, защото почти през цялата нощ е кърмила малкият бебок, или го е обгрижвала.

Сега ред  е на тати. Сменя памперса, разхожда малката принцеса из стаите, и докато малкото човече поиграе на активната гимнастика, тати намира 15 минути за компютъра.

Да, трудно е, да отглеждаш сам детето си (без помощта на многоръките баби)  - безсънни нощи, умора, без време за миене на зъби, тоалетна и душ (това са СПА процедури вече, каза една друга мама на Надя :) ) – почти си като зомби.

Но е и неизмеримо щастие – малкото човече, което расте, усмихва  се, в очите му изгрява радост и те гледа нежно и закачливо. Малкото дете, което гука и разчита изцяло на теб.

Да, то е малкият бял лист, на който пишем новите неща, новите правила, новият смисъл.

И трябва внимателно да обмислим и пишем хубави неща – сега създаваме неговите разбирания, очаквания, възприятия, неговите идеали и стремежи, неговото отношение към околните и света.  

Белият малък лист.

А толкова важен.