Вечността

Вечността

2014-07-11 02:07:00

Едно малко момче с очила, поглеждащо към сериозните книги, между Конникът без глава и Граф Монте Кристо.
Поглеждащо, без да разбира, а само да усеща, че там се разнищват големи тайни и велики неща.
Сега, много години по-късно, мислейки често за тези тайни, стигнах до изводи, които мисля, че са верни.

Всеки пише,  и пее и търси вечността, иска неща, които остават завинаги ... Неща, които няма да се променят и няма да загубим. Хора, предмети, събития, преживявания.
Но това няма как да е така,  и поради този факт ние сме тъжни и страдаме.

Nothing last forever, както пеят Gun’s Roses.

А вместо това, можем  да се обърнем, да се фокусираме и да оценим моментите, тези късчета малка и кратка вечност, безценни късчета злато във времето. Дарове от Бог, които ще бъдем глупци, ако не оценим.

И не трябва да са само велики неща, а съвсем обикновени и простички – защото те никога не са обикновени, ако сме осъзнато в тях, и ги чувстваме.

Усмивката на дете, лъчите на слънцето, ароматът на пържени чушки, дори не така романтичните неща – миене на пода, ходене до магазина, ремонт на колата, пране,  чакане на опашка..... Всичко може да бъде ценно, вечно и красиво, да предизвиква радост, щастие, ... дори нирвана ... само трябва да си в процеса, да си отдаден, фокусиран, да чувстваш на 100 % ....

Тогава животът ти ще е низ от вечности, едно голямо щастие ... и няма да има място за съжаление, защото само моментите са наши – тук и сега, само тях имаме ... и само те имат значение...

 


Публикувано: 2014-07-11 01:51:55 / Последна редакция: 2014-07-11 02:07:00 (Прочетено 1030 пъти.)


Facebook | Twitter | Google | Версия за печат



Приятели и партньори
• Специални неща