Изоставените деца

Изоставените деца

2014-11-06 04:42:16

Храня бебето.
Давам му пюре  с лъжичка. Косата му стърчи, кокори се, гледа ме, мляска ... бащичко :-)

Обичаме го, то вижда и усеща. И  е усмихнато  и щастливо.

 

И си мисля ... какво ли би било, ако е дете, изоставено в пансион.
Да се събужда сутрин, нежелано и непотърсено, без грижа и ласка, без внимание.

Без Любов. А Любовта дава смисъл! Че си нужен, потребен, че съществуването ти има значение за някой.

 

Имам такъв приятел, заедно служихме в казармата. Животът го е очукал и направил да се справя изцяло сам. Но винаги виждам в очите му, че носи тъга в себе си.

И някои нощи в казармата  е въздишал, и споделял, защо майка ме е оставила???  

 

Защо се случва така  - срещнали се двама млади, пили 2 ракии, изплющяли се, и се родило дете. Захвърлили го като непотребен боклук,  и от там нататък една съдба е прекършена...

 

Не би трябвало да позволяваме да има изоставени деца. Това е едно от най-тъжните неща на света.

Можем да им помагаме, с дрехи, играчки,  с пари, или да ги посетим.

Само че ... чел съм, че след такива посешения на тези деца им е още по-тежко.
1 час щастие, после отново самота.   

 

Няма нищо по-хубаво от щастливата усмивка на дете ... която остава за цял живот!

 

P.S.

Няма как да не изкажа възхищението си пред моят приятел Ивайло Тончев и жена му Ваня, които дават много любов и нежност на едно дете. Това е достойно за възхищение и  е един светъл пример.

 


Публикувано: 2014-11-06 04:22:40 / Последна редакция: 2014-11-06 04:42:16 (Прочетено 1091 пъти.)


Facebook | Twitter | Google | Версия за печат



Приятели и партньори
• Специални неща