3 години разлика

3 години разлика

2017-12-13 17:43:12

Тя се роди.
Защото вярвахме в нея. Не беше гладко, а с много въпроси и вълнения, но ... вярвахме в нея.
Чухме от лекари  и специалисти:
 
  • Махнете я, ще ви направим друго. 
  • Махнете я, животът ви ще стане ад. 
  • Отидете в Германия, там се грижат за такива деца /със Синдром на Даун/.
  • Дайте я в дом за деца. 
 
Ние не искахме нито едно от това. Искахме да  я гледаме тук,  и животът да не  е ад, и да стане тук като Германия,  а не ние да ходим там. И да НЕ  я даваме в дом за деца. 
 
Знаехме, че ще е трудно. И така беше. И така е. Но си струва.
6 дни от седмицата  - рехабилитация, логопед, плуване, игри, занимания, танци и други....
 
И Вяра преди връстниците си /деца в норма/ ходеше на гърне,  а не в памперса – благодарение на мама, и Вяра яде с вилица и лъжица, с нож си маже масло, меси тесто, облича се сама /ако иска  :)  /, пуска си Youtube и .т.н. и т.н.  
 
След 3 години живот, и занимания, и  старание, да расте  и да се справя сама. 
 
Всяко дете има потенциал и ако той се развива и се полагат грижи за него – той разцъфва.  
И обратното  - дори “нормално” дете, оставено без занимания и отношение  - линее и  изостава. 
 
Само на лекарите  и специалистите искам да кажа – променяйте се, прогресирайте и  се развивайте и вие.  
 
Иначе ... вземете една топла супа и започнете да  я духате ... :) 
  
 


Публикувано: 2017-12-13 17:34:58 / Последна редакция: 2017-12-13 17:43:12 (Прочетено 776 пъти.)


Facebook | Twitter | Google | Yahoo | Версия за печат





2011 - 2017 (c) Борислав Арапчев. All rights reserved.

Приятели и партньори
• Специални неща