Личен блог на Борислав Арапчев

 



Розите

2017-12-30 06:57:28 / 2017-12-30 07:00:12
Начало / Живот


Миналата година жена ми ми каза:  – Записах ни за членове на СРДСД /Сдружение на родителите на деца със синдром на Даун/ и отиваме на летен лагер на Балчик.
 
- И какво ще има там?, попитах. 
- Много други родители като нас, със деца със Синдрома, ще има лекции, занимания, празник и т.н. 
 
Да си призная, бях ужасен. Представих си много „такива” деца на едно място  - с монголоидни очички, с изплезен език,  със странна походка, неговорещи, или малко говорещи, мучащи, всякакви.   
 
Но ... казах си ... нашето дете е такова, това  е нашият път, отиваме. 
 
И там ...   о, чудо... ако си бил стреснат, в първата минута, от срещата с тези деца, след това тези неща спират да ти правят впечатление .. виждаш усмивките им, виждаш радостта от играта им, виждаш навътре в тях – през очите им, които греят и се смеят. Децата-Слънца. 
 
Интелектът е дал леко крачка назад, за да разкрие Сърцето им и Любовта. 
 
И започващ да гледаш по друг начин на тях, и на света. 
 
*** 
Вървях по алеята на лагера в Балчик.  
 
От двете й страни имаше редици от рози, толкова пъстри. Удивих се, колко   е красиво. 
 
Нещо ме накара да приближа розите и  да се вгледам в тях.
 
Някои бяха съвършени  - като форма и вид. Някои бяха леко поувехнали. На други листенцето беше на криво или пък цветът не беше се разпъпил още. Тук-там имаше и опадали листа... 
 
Изведнъж проумях Божественото величие – Животът е толкова шарен, различен и разнообразен, в толкова различни форми, правилни или не съвсем, но той носи Смисъл, и Радост и Любов!
 
Проявени навсякъде!   
 
Като в нашите деца!       
 




Разгледано: 1288 пъти.



Още от категория:
Живот


• С този народ, с този дух, ще продължим напред
• Истинската Зелена сделка
• Това не може да са български управници
• Един ден като си отидем
• Проблемът с дигитализацията при децата
• Ами не, не е куул. И фън не е.
• Завръщане в селото
• Глобализмът няма да успее
• Данните
• Филийка с масло