Розите

Розите

2017-12-30 07:00:12

Миналата година жена ми ми каза:  – Записах ни за членове на СРДСД /Сдружение на родителите на деца със синдром на Даун/ и отиваме на летен лагер на Балчик.
 
- И какво ще има там?, попитах. 
- Много други родители като нас, със деца със Синдрома, ще има лекции, занимания, празник и т.н. 
 
Да си призная, бях ужасен. Представих си много „такива” деца на едно място  - с монголоидни очички, с изплезен език,  със странна походка, неговорещи, или малко говорещи, мучащи, всякакви.   
 
Но ... казах си ... нашето дете е такова, това  е нашият път, отиваме. 
 
И там ...   о, чудо... ако си бил стреснат, в първата минута, от срещата с тези деца, след това тези неща спират да ти правят впечатление .. виждаш усмивките им, виждаш радостта от играта им, виждаш навътре в тях – през очите им, които греят и се смеят. Децата-Слънца. 
 
Интелектът е дал леко крачка назад, за да разкрие Сърцето им и Любовта. 
 
И започващ да гледаш по друг начин на тях, и на света. 
 
*** 
Вървях по алеята на лагера в Балчик.  
 
От двете й страни имаше редици от рози, толкова пъстри. Удивих се, колко   е красиво. 
 
Нещо ме накара да приближа розите и  да се вгледам в тях.
 
Някои бяха съвършени  - като форма и вид. Някои бяха леко поувехнали. На други листенцето беше на криво или пък цветът не беше се разпъпил още. Тук-там имаше и опадали листа... 
 
Изведнъж проумях Божественото величие – Животът е толкова шарен, различен и разнообразен, в толкова различни форми, правилни или не съвсем, но той носи Смисъл, и Радост и Любов!
 
Проявени навсякъде!   
 
Като в нашите деца!       
 


Публикувано: 2017-12-30 06:57:28 / Последна редакция: 2017-12-30 07:00:12 (Прочетено 337 пъти.)


Facebook | Twitter | Google | Yahoo | Версия за печат





2011 - 2017 (c) Борислав Арапчев. All rights reserved.

Приятели и партньори
• Специални неща