Моменти от злато

Сега е повсеместна карантина заради Covid-19. Вместо от офиса всеки работи от вкъщи. Аз съм в стаята, където пазя много ценни спомени.  

 

Ние с брат ми сме малки, невръстни дечурлига, и сме легнали до татко, който е пуснал от неговите стари плочи. Гушнали сме се тримата, ние го галим по брадясалото вечер лице /той сутрин се бръсне/ и слушаме грамофона. Тежка и дебела немска плоча свири. Звучи Хендел: “Музика на водата”. Музиката е приповдигната, тържествена, татко е въодушевен, ние също, хем се гушкаме в него, хем го закачаме кротичко. Той си тананика музиката.   

 

Моменти от злато. Помня ги и до сега. 

 

В наши дни аз вечер пускам на дъщеря ни песнички за лека нощ от Youtube, или аз й пея, а и тя вече с мен, и заедно потъваме с приказен и музикален свят.  

 

Времето е друго, технологията е друга, емоцията е същата. 

 

Моменти от злато. Да ги помним и ценим.